Симеон Караколев: Котлет се вади от голямо агне
Македонско месо отива в наши кланици и оттам излиза като българско, споделя съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация
Внимавайте с румънското - може да е по-жилаво и горчиво
Всяко дълбоко замразяване влошава минимум с 30% полезните качества на мръвката
- Г-н Караколев, на какви цени ще се продава агнешкото за Великден - живо тегло от фермата и в комерсиалната мрежа?
- Цените на дребно от фермите са сред 10 и 12 лева за кг живо тегло. Изкупната цена варира сред 8,50-9 лева./кг живо тегло. В комерсиалната мрежа се виждат цени от 25-26 до 28-29 лева в някои от веригите, само че това са разнообразни разфасовки, котлети.
Трупно върви към 26-27 лева Когато е заклано във фермата, овцевъдът го продава на 24-25 лева, тъй като разликата сред живо и трупно месо е към 50%.
- Има ли задоволително българско агнешко за празниците?
- Миналата година останаха неосъществени 20 хиляди агнета при фермерите. Едната причина е в няколко партиди импорт от Северна Македония.
По наша информация количествата, които са импортирани м.г. тъкмо преди Великден, са над 200 т месо, което, приравнено към агнета, е към 20 хиляди
Българското произвеждане на агнета се напасна през последните години и задоволява потреблението у нас. Всеки подобен нишов удар неизбежно рефлектира след това върху понижаване на производството.
Фермерите, които м.г. не са съумели да продадат агнетата си, са изгубили доста, тъй като българинът не употребява драговолно агнешко след 24 май. Затова те са принудени да осъществят тези агнета на доста ниски цени, безусловно на загуба. Вероятно тези фермери в този момент са лимитирали своите животни.
Втората причина е войната в Украйна. Високите цени на енергоносители, фуражи, всичко нарастна в пъти.
- Мислите ли, че тези цени са търпими за българите?
- Има българи, които могат да си го разрешат. Въпросът е какъв брой са те. За това може да създадем някаква равносметка, откакто завърши акцията.
През 2022-а цените бяха идентични с тези.
Поскъпването е към 1 лева на кг - най-много 2 лева, което не мисля, че е съдбовно. Но се следи понижение на употребяваното агнешко месо.
Малки магазинчета, квартални месарници показват безпокойствие, че ще би трябвало да записват, да не би да заредят месо и то да не може да се продаде. Създава се една нервност в цените, само че в последна сметка производителят мъчно може да контролира този развой.
Ако през м.г. не беше влезнала тази държавна помощ поради войната в Украйна, която тушира внезапното повишаване, в този момент евентуално месото щеше да е още по-скъпо.
Съответно доста хора щяха да приключат с тази активност, тъй като българските животновъди са доста подвластни от фуражи. Те нямат земя, на която да си създават фуражите. От няколко години настояваме за законодателни промени - да се дава предпочитано земя от Държавния аграрен фонд на животновъдите.
- Откъде с изключение на от Северна Македония се внася месо у нас и има ли заплаха и засечени опити то да се предлага като българско?
- Внася се надълбоко замразено агнешко от Нова Зеландия или от Австралия. Внася се също по този начин и румънско. Практиката е румънските агнета да се вкарват живи в България и да се колят в наши кланици. Как се оферират в магазинната мрежа, е малко противоречив въпрос.
Факт е, че и македонското месо, което влиза, отива освен в магазините, само че и в кланици. Това единствено по себе си би трябвало да приказва, че от кланиците излиза като българско.
Идентификацията на месото е на 4 места на трупчето - умерено те могат да бъдат изрязани и вкарани в някакво друго произвеждане, а останалата част, която няма идентификация, да се продава като българска.
- Ще лимитират ли вноса от Северна Македония тези инспекции, за които се договорихте с министъра на земеделието?
- Тези практики ще бъдат фрапантно лимитирани. Трябва да не пропущаме обстоятелството, че РСМ не съблюдава европейски регулации. Когато се натрупа един комплекс от такива фактори, те абсолютно въздействат на цена и ценообразуване.
30% е по-ниска цената на македонското агнешко. Не за друго Европейски Съюз е наложил мита на всички артикули, които не се създават в общността. Защото в нея има ограничавания откъм употребени антибиотици, ваксини, съставни елементи във фуражите. Това всичко въздейства върху цената.
В един миг идва месо от пазар, който не съблюдава такива регулации и надлежно не заплаща и мито. Затова е такава цената. Нормално е когато влиза месо 30-40% по-евтино, всички да се хвърлят на него. Забравяш за българско, забравяш за качество и купуваш. Ето за какво не си го произвеждаме сами.
В момента всеобщо месото по селата се зарежда от града, това е срамно
- Тези новозеландски, австралийски, румънски агнета разграничават ли се по вкусови качества от българското?
- Различават се. Месото приема усета на храната, която е консумирало животното. Ако то е яло избрани фуражи, треви, които не са познати като усет на нашите географски ширини, естествено усетът е друг.
Някои споделят: “То не мирише като нашето. ” Други намират, че мирише на антибиотици. Всеки друго го окачествява, само че усетът е друг от този, който ние сме възприели.
Всяко едно надълбоко заледяване неизбежно утежнява с най-малко 30% всевъзможни потребни качества на това месо. С какъвто и генезис да е, в замразеното месо тази есенция от усети, която прави едно месо забавно, се губи.
Румънските породи пък са аборигенни породи в по-голямата си част и при тях месото е една концепция по-жилаво. Има треви отвъд Карпатите, които са горчиви.
Агнешкото нагарча, то има напълно други вкусови качества, тъй като е пасло нещо друго. При всяко живо създание разнообразни субстанции от храната се отсрочват в мускулатурата.
Допреди 5-6 години свине се хранеха с вътрешности от кланиците, с картофи, с вафли. Така в сланината и пържолите се усещаше привкус на вафли.
- Добре, в случай че сме си купили замразено новозеландско въпреки всичко, по какъв начин да го приготвим, с цел да е вкусно?
- С доста мощни подправки би трябвало да го задушим, с тежки аромати като в азиатската кухня. Да не споделям, че в тия страни употребяват всеобщо натриев глутамат, който при нас се влага в малотрайните салами. И най-лошото месо, като му сложиш от него, ти се коства топ.
- А кое месо ще препоръчате за пълнено агне?
- Най-хубаво си е българското, единствено че от малко по-голямо животно. Поне към 30 кг живо. Това значи трупче с тегло 14-15 кг - това е най-добро за пълнена плешка
Примерно в Италия, Хърватия, Испания ядат леки агнета - до 12 кг най-много. Те са още бозайници, неотбити агнета. Докато в Англия, Германия, Румъния и останалите страни избират тежки агнета.
Те са на границата с шилета - 45-50 кг живо тегло.
В разфасовки ни пробутват такова месо за. В магазинната мрежа просто се афишира агнешко, само че категорията заобикалят.
От огромните агнета е по-добре да се вади котлет. Ние ядем по средата - към 25-30 кг живо тегло. За чеверме обаче би трябвало към 40 кг живо тегло. Тогава става най-сочно и вкусно. То се върти 4-5 часа и в случай че е малко, няма толкоз мазнини и бързо изгаря.
Внимавайте с румънското - може да е по-жилаво и горчиво
Всяко дълбоко замразяване влошава минимум с 30% полезните качества на мръвката
- Г-н Караколев, на какви цени ще се продава агнешкото за Великден - живо тегло от фермата и в комерсиалната мрежа?
- Цените на дребно от фермите са сред 10 и 12 лева за кг живо тегло. Изкупната цена варира сред 8,50-9 лева./кг живо тегло. В комерсиалната мрежа се виждат цени от 25-26 до 28-29 лева в някои от веригите, само че това са разнообразни разфасовки, котлети.
Трупно върви към 26-27 лева Когато е заклано във фермата, овцевъдът го продава на 24-25 лева, тъй като разликата сред живо и трупно месо е към 50%.
- Има ли задоволително българско агнешко за празниците?
- Миналата година останаха неосъществени 20 хиляди агнета при фермерите. Едната причина е в няколко партиди импорт от Северна Македония.
По наша информация количествата, които са импортирани м.г. тъкмо преди Великден, са над 200 т месо, което, приравнено към агнета, е към 20 хиляди
Българското произвеждане на агнета се напасна през последните години и задоволява потреблението у нас. Всеки подобен нишов удар неизбежно рефлектира след това върху понижаване на производството.
Фермерите, които м.г. не са съумели да продадат агнетата си, са изгубили доста, тъй като българинът не употребява драговолно агнешко след 24 май. Затова те са принудени да осъществят тези агнета на доста ниски цени, безусловно на загуба. Вероятно тези фермери в този момент са лимитирали своите животни.
Втората причина е войната в Украйна. Високите цени на енергоносители, фуражи, всичко нарастна в пъти.
- Мислите ли, че тези цени са търпими за българите?
- Има българи, които могат да си го разрешат. Въпросът е какъв брой са те. За това може да създадем някаква равносметка, откакто завърши акцията.
През 2022-а цените бяха идентични с тези.
Поскъпването е към 1 лева на кг - най-много 2 лева, което не мисля, че е съдбовно. Но се следи понижение на употребяваното агнешко месо.
Малки магазинчета, квартални месарници показват безпокойствие, че ще би трябвало да записват, да не би да заредят месо и то да не може да се продаде. Създава се една нервност в цените, само че в последна сметка производителят мъчно може да контролира този развой.
Ако през м.г. не беше влезнала тази държавна помощ поради войната в Украйна, която тушира внезапното повишаване, в този момент евентуално месото щеше да е още по-скъпо.
Съответно доста хора щяха да приключат с тази активност, тъй като българските животновъди са доста подвластни от фуражи. Те нямат земя, на която да си създават фуражите. От няколко години настояваме за законодателни промени - да се дава предпочитано земя от Държавния аграрен фонд на животновъдите.
- Откъде с изключение на от Северна Македония се внася месо у нас и има ли заплаха и засечени опити то да се предлага като българско?
- Внася се надълбоко замразено агнешко от Нова Зеландия или от Австралия. Внася се също по този начин и румънско. Практиката е румънските агнета да се вкарват живи в България и да се колят в наши кланици. Как се оферират в магазинната мрежа, е малко противоречив въпрос.
Факт е, че и македонското месо, което влиза, отива освен в магазините, само че и в кланици. Това единствено по себе си би трябвало да приказва, че от кланиците излиза като българско.
Идентификацията на месото е на 4 места на трупчето - умерено те могат да бъдат изрязани и вкарани в някакво друго произвеждане, а останалата част, която няма идентификация, да се продава като българска.
- Ще лимитират ли вноса от Северна Македония тези инспекции, за които се договорихте с министъра на земеделието?
- Тези практики ще бъдат фрапантно лимитирани. Трябва да не пропущаме обстоятелството, че РСМ не съблюдава европейски регулации. Когато се натрупа един комплекс от такива фактори, те абсолютно въздействат на цена и ценообразуване.
30% е по-ниска цената на македонското агнешко. Не за друго Европейски Съюз е наложил мита на всички артикули, които не се създават в общността. Защото в нея има ограничавания откъм употребени антибиотици, ваксини, съставни елементи във фуражите. Това всичко въздейства върху цената.
В един миг идва месо от пазар, който не съблюдава такива регулации и надлежно не заплаща и мито. Затова е такава цената. Нормално е когато влиза месо 30-40% по-евтино, всички да се хвърлят на него. Забравяш за българско, забравяш за качество и купуваш. Ето за какво не си го произвеждаме сами.
В момента всеобщо месото по селата се зарежда от града, това е срамно
- Тези новозеландски, австралийски, румънски агнета разграничават ли се по вкусови качества от българското?
- Различават се. Месото приема усета на храната, която е консумирало животното. Ако то е яло избрани фуражи, треви, които не са познати като усет на нашите географски ширини, естествено усетът е друг.
Някои споделят: “То не мирише като нашето. ” Други намират, че мирише на антибиотици. Всеки друго го окачествява, само че усетът е друг от този, който ние сме възприели.
Всяко едно надълбоко заледяване неизбежно утежнява с най-малко 30% всевъзможни потребни качества на това месо. С какъвто и генезис да е, в замразеното месо тази есенция от усети, която прави едно месо забавно, се губи.
Румънските породи пък са аборигенни породи в по-голямата си част и при тях месото е една концепция по-жилаво. Има треви отвъд Карпатите, които са горчиви.
Агнешкото нагарча, то има напълно други вкусови качества, тъй като е пасло нещо друго. При всяко живо създание разнообразни субстанции от храната се отсрочват в мускулатурата.
Допреди 5-6 години свине се хранеха с вътрешности от кланиците, с картофи, с вафли. Така в сланината и пържолите се усещаше привкус на вафли.
- Добре, в случай че сме си купили замразено новозеландско въпреки всичко, по какъв начин да го приготвим, с цел да е вкусно?
- С доста мощни подправки би трябвало да го задушим, с тежки аромати като в азиатската кухня. Да не споделям, че в тия страни употребяват всеобщо натриев глутамат, който при нас се влага в малотрайните салами. И най-лошото месо, като му сложиш от него, ти се коства топ.
- А кое месо ще препоръчате за пълнено агне?
- Най-хубаво си е българското, единствено че от малко по-голямо животно. Поне към 30 кг живо. Това значи трупче с тегло 14-15 кг - това е най-добро за пълнена плешка
Примерно в Италия, Хърватия, Испания ядат леки агнета - до 12 кг най-много. Те са още бозайници, неотбити агнета. Докато в Англия, Германия, Румъния и останалите страни избират тежки агнета.
Те са на границата с шилета - 45-50 кг живо тегло.
В разфасовки ни пробутват такова месо за. В магазинната мрежа просто се афишира агнешко, само че категорията заобикалят.
От огромните агнета е по-добре да се вади котлет. Ние ядем по средата - към 25-30 кг живо тегло. За чеверме обаче би трябвало към 40 кг живо тегло. Тогава става най-сочно и вкусно. То се върти 4-5 часа и в случай че е малко, няма толкоз мазнини и бързо изгаря.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ